Два вестника – две противоположни съобщества

Stamboliyski.tv: Уважаеми читатели,

Господин Гавраил Панчев е автор на статия, в която чрез анализ изразява своя глас за двата вестника, които се издават на територията на община Стамболийски – „Стамболийски глас“, вестникът, който информира хората от града и селата какво се случва от началото на новото управление на общината и новоселският „БСП-лява България“ – анонимна брошура с очебийна партийна окраска и целяща уронване престижа на уважавани обществени личности. Публикуваме статията без съкращения и редакторска намеса.

Гавраил Панчев:

На територията на община Стамболийски се разпространяват „срещат“, но „не разговарят“, защото представят два противоположни типа съобщества, вестниците „Стамболийски Глас“ и „БСП – лява България“.

За да се разбере тезата ми, малко теория. В „Ерата на тълпите“ френският социолог С. Московичи пише: „Комуникацията е във висша степен социален процес. Ако промените нейната форма и начините за нейното реализиране, както ни учи историята, тя незабавно ще промени естеството на групите и процеса на упражняване на властта….

Още Тард е предвиждал този процес. На всеки тип комуникация, пише той, съответства определен тип съобщество: на традиционната комуникация от ухо на ухо – тълпата; на съвременната комуникация, на която е поставил начало вестникът – аудиторията…..

…Тезата е ясна и са достатъчно малко думи, за да я изразят: развитието на средствата за комуникация предопределя развитието на групите и техния метод за упражняване на колективно внушение. Както има естествена история на техниката и на труда, така има и естествена история на комуникациите. Тя ни разкрива истинската психология на обмена, на словото и на убеждаването.“ /С. Московичи. Ерата на тълпите. С., 2007. с., 231./

За обобщение тук използвам коментара на Ж. Пуийон на възгледите на проницателния антрополог К. Л. – Строс: „Комуникацията между индивидите или групата не е на практика следствие от живота в общество, тя е самият този живот, при условие, разбира се, че не бъде ограничена единствено до устна и писмена комуникация. „Във всяко общество комуникацията участва на три различни нива: комуникация с жени, комуникация със стоки и услуги, комуникация чрез послания. Изследването на роднинството, икономиката и лингвистиката граничи формално с проблеми от същия тип, въпреки че се ситуират на различни ……нива“. /К.Л.-Строс. Раса и история. С., 1997, с. 113./

Обществото не е хомогенно цяло, твърди американският социолог Д. Бел. То е съставено от различни групи от хора, които имат различен и дори противоположен идеен и културен потенциал за промяна, респ. препятстване на същата. /Вж. Д. Бел. Културните противоречия на капитализма, С., 1994/.

Разбира се, нас ни интересува вестникарската комуникация и съобществото, която тя се опитва да създаде, респ. да отрази. Сравнението между в. „Стамболийски Глас“ /бр. 12, юли 2016 г./ и в. „БСП – лява България“. /без дата, година, журналисти, редактор и издател, но написаното доказва, че броят е от периода м. юни-м. юли 2016 г. и отговорност за него носи БСП – община Стамболийски/ илюстрира и доказва позицията ми.

На първа страница на „Стамболийски Глас“  силно впечатляват три реални и символни съобщения: „човекът е символическо животно“, настоява прозорливият лингвист Е. Касирер: „100 000 лева годишно за „Св. Дух – нов храм“, „Нова църква в Триводици за Коледа“ и „Напредва градежът на храма в Йоаким Груево“.

Какво означава това? Християнската религия в обвързаност със свещения старобългарски език създава базовата българска идентичност, с която ние участваме равностойно в културния диалог между държавите и народите в опита за създаване на цивилизация, която високо цени Другостта. Същата ни запазва през вековете Османска власт и стои в основата на църковно-просветното движение през Възраждането, което кулминира през 1870 г. с признаването на автономната и автокефална БПЦ и създаването на епархийска България, чиято територия е два пъти по-голяма от митологичната Сан Стефанска България.

И още. Създателят на социологията М. Вебер твърди, че всяко общество познато ни от историята е изградено върху базов религиозен принцип. Цитираният вече С. Московичи прави важно допълнение: принципът може да е квазирелигиозен и следователно съществуват свещена и светска религии. В основата на тезата стои разбирането на М. Шелер, според което няма изход от опозицията „Бог или Идол“! Драстично доказателство за легитимността и истинността на тезата представя комунистическото общество, изградено върху атеистична идеология, чиято практика изцяло е формирана от т. нар. „култ към личността“ на „първия партиен и държавен ръководител“: да припомня, че „култ“ означава „религия“. В периода 1944 /47/ – 1989 г. в България функционираше патерналистична йерархия, на чиито връх „отгоре“ стоеше „вожда“, „тато“, а „отдолу“ – „малкият човек“: въобще прекрасно равенство!

И още. Християнската религия не е само любов, църква и ритуали. Нейната етика е способна да облагороди печалбата на капитализма, както доказа М. Вебер в „Протестантската етика и духът на капитализма“: Ив. Хаджийски твърди, че през Възраждането в България сделките се сключват без договори, т. е. на дадена дума, а това означава доверие, от вяра!

И накрая. В този контекст целият брой на в.   „Стамболийски Глас“  описва съзидателно общество със символна многофункционалност, съставено от личности с множествена идентичност, т. е. хора, които помнят и се вдъхновяват от християнската си идентичност, за да одухотворят светската си креативност. Трябва да подчертая, че унищожаването на базовата идентичност почти винаги завършва с насилие!

На първа страница на в.  „БСП – лява Българиячетем три йерархични изказвания на представители на БСП, партията, която се идентифицира със 125 годишната си история, т. е. и с атеистичния период от 1944 /47/ – 1989 г.: на Корнелия Нинова, председател на НС на БСП, Георги Гергов, председател на ОблС на БСП и д-р Венера Башова, председател на БСП, община Стамболийски. Комуникацията между трите изказвания е особено показателна за типа общество, което отразяват: първите две са насочени  към президентските избори и партийното строителство, а третото е апокалиптично, съответно, надисторично , надпартийно, надличностно и по този начин снема, осъзнато или не, политическата и властова отговорност на БСП: „за 25 години преход станахме свидетели на разрушаването на морални и етични норми, на разбиването на системите на образованието и здравеопазването. Рухна икономиката на страната. Социалната защита бе пренебрегната от десните управления, които оставиха нашите родители, строителите на България в дълбока мизерия с безпътица и безнадеждност“.

Въобще трансцедентални клишета, които интерпретират аудиторията като инфантили.  В такива случаи философът Ст. Фиш съветва: накарайте оратора да отговори на конкретни въпроси и веднага ще установите пясъчната конструкция на реториката му. В нашия случай питанията са следните: Кои морални и етични норми бяха разрушени? Идолопоклонническите, конформистките и кариеристичните? Знае ли д-р Башова, че революцията, особено комунистическата, създава метафизичен конформизъм? И „платен героизъм“, според израза на Г. Марков. „Рухна икономиката“: а как иначе след трите комунистически фалита! Прочетете отново доклада на П. Младенов на конгреса на БКП! А защо БСП подкрепи въвеждането на плоския данък, най-дясната възможна мярка? „Строителите“ може да са в безпътица, но техните ръководители са богати, дори прекалено богати? Това рационално ли е или не: революционен разум ли прозира или неконтролируема алчност? И въобще как разговарят в БСП „унизените и оскърбените“ с „новите чорбаджии“, според терминологията на бившия лидер на БСП Ж. Виденов, при чието управление доларът стигна 3000 лв. и банките бяха разграбени, за да увеличат многократно „социалната безпътица“ в България.

И накрая – впечатляващо: думите на д-р В. Башова са почти буквално повторение на изказването на К. Нинова от първа страница на вестника: „Здравеопазване – геноцид на народа. Образование – малограмотност и неграмотност на българчетата и на бъдещото поколение на България. Социална система – бедност и безработица“. Не е история, а настояще, което си остава история: лидерът казва, другите повтарят;  йерархичност, вертикалност, без да е патернализъм – вероятно матриархат. Старо, анахронично, познато до втръсване общество. Но, обществото не е хомогенно цяло – да повторим! Остава ни сами да изберем къде е промяната: е, ако не сме инфантили или кариеристи?!

И накрая един, само един въпрос към кмета на с. Ново село Т. Атанасов: Може ли да разкаже публично за отношенията си със зам. кмета на община „Родопи“ от периода 1991-1995 г. и как същите се развиха след посочените години? Основанията за питането ми са следните думи на кмета: „Не мога да говоря едно, а да върша друго. С лъжата сме врагове.“, публикувани на последната страница на коментирания партиен вестник.