Георги Мараджиев: Имам самочувствието да съм капитан на кораб

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на Стамболийски Георги Мараджиев пред stamboliyski.tv 

– Защо искате да станете кмет на Стамболийски, г-н Мараджиев?

– Има няколко важни момента в моя живот и един от тях е раждането на сина ми. Другият  е появата на бял свят на внучката ми. Това са най-ценните и хубави мигове за мен. Заради тези деца, които остават да живеят в Стамболийски, и заради още много хора, които са избрали да работят в този град и да дишат въздуха, който дишам и аз, а и защото смятам, че имам възможности  и сили да се справя, се кандидатирам. За по-доброто бъдеще на всички тези хора. През годините съм постигнал доста неща в бизнеса и в личен план. Това ми дава увереността, че когато се събуждам сутрин, знам какво трябва да направя. А има хора, които не знаят това. И още нещо – тази община не е една лодка, тя е кораб, който плува. И ако някой си мисли, че всеки юнга може да поведе този кораб през бурното море, трябва да му кажа, че няма да се справи.  Юнгите са много, но капитаните са малко. Аз имам самочувствието да съм капитан на кораб, затова искам да стана кмет на Стамболийски. Защото знам, че в общината ще постигна нещата, които съм постигнал в личен план. Имам силите и възможностите да направим този град по-хубаво място за живеене. Идва един момент в живота, в който си казваш: „Постигнал съм толкова много за себе си, защото да не направя нещо и за другите?”

Впрочем много ми е интересно какво ще отговори на този въпрос човек, който никога не се е занимавал с политика. А подобни хора сред кандидатите ще има доста, не само в Стамболийски, защото всички партии процедират по един и същи начин – нямат подходящи хора  в собствените си редици и тръгват да търсят кандидати. Предлагат подкрепа на хора, които изобщо не познават, но някой познат или приятел им е препоръчал. Такива хора не са имали планове да се кандидатират, но една сутрин се събуждат и си казват: „Всъщност защо не приема да съм кандидат на СДС или БСП?” Но не се замислят какво ще стане, ако наистина ги изберат. И си мисля, че в един момент тези хора повече се притесняват не за кампанията, а за това да не би наистина да победят, защото няма да знаят какво да правят след това. Така че, ако хората си зададат въпроса: „Защо се кандидатирате за кмет?”, много от тях ще се откажат, защото всъщност не знаят отговора му.

– Кои са най-големите проблеми на общината според вас?

– Проблемите са много, но най-големият е, че от създаването на общината през 1998 г. досега не успяхме да привлечем в нея млади хора, интелигентни и образовани, които могат да пишат проекти и да участват в управлението. В момента администрацията се крепи на кадри, които работят там от 20 години, и много от работещите там са хора пред пенсия. Не е създаден един екип от 5-6 души млади хора, които да работят по европейски проекти, и това е много сериозен проблем. Младите хора просто са били отблъснати от управлението на общината и сега тепърва ще трябва да ги интегрираме, а това е много трудно. Ще трябва да започнем отначало с идеята тези млади хора да помогнат за по-доброто управление. Иначе, глобално погледнато, общината има много проблеми – безработица, лоша инфраструктура, липса на инвеститори. Това са все негативи, натрупани през годините И ако някой си мисли, че след спечелването на изборите, тези неща ще се оправят с магическа пръчка, няма да се получи. Ще трябва много работа, много контакти, много обикаляне и чак след първата-втората година ще започнат да се виждат резултатите. Малко ме притеснява, че много хора залагат на моята кандидатура с много големи очаквания. Мислят си, че първите резултати ще са видими след 2-3 месеца и че за много кратко време ще бъдат ремонтирани и водопроводите, и канализацията, а улиците ще бъдат преасфалтирани. Всичко това ще стане, но няма да е с магическа пръчка.

– Кое е първото нещо, което ще промените в работата на администрацията, ако победите на изборите?

– Начинът на общуване с гражданите. Това е първото нещо. Аз не съм влизал в община Стамболийски от 20 години, сигурно съм единственият, който не е прекрачвал прага й от 1995 г.  Но зная, че там има пропускателен режим и връзката с хората е загубена. Това трябва да се промени. Но не е въпросът да подменяме кадри и да правим чистка, въпросът е да накараме хората от администрацията да изпълняват задълженията си по начин, който да удовлетворява гражданите.

– Все пак ще има ли уволнения и кадрови промени в общината и какви?

– Ако хората от общината наблюдават отблизо това, което правя, ако видят рекламните билбордове на фабриката ми, трезво ще преценят за какво става дума. Аз казвам там, че най-ценният капитал са хората. Това ще е принцип и занапред и то показва, че нито аз, нито хората от моя екип смятаме, че трябва да започнем чистка в общината. Това би било пагубно! В общината работят достойни хора, които години наред изпълняват съвестно своите задължения. От друга страна, е нормално да има и промени. Нормално е човекът, спечелил изборите, да влезе в общината със своя екип. Но ако някой си мисли, че ще стане както в първите години на прехода, когато имаше масови уволнения, трябва да каже, че отдавна сме надживели тези неща.   Напротив, на хората в общината ще бъде дадена възможност да се докажат. Всички, които добре си вършат работата, ще запазят своите места.  Но там, където промените са наложителни, ще ги направим, иначе няма как да вървим напред. Така че никой да не очаква да пометем 70-80 служители, нямаме желание да потапяме кораба.

– Наясно ли сте с финансовото състояние на  община Стамболийски и ще направите ли пълна ревизия, ако станете кмет?

– Надали има жител на общината, който да е наясно с нейното финансово състояние. Какво точно е то, знаят само кметът и главният финансист. Бях на общественото обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета за миналата година. Това беше едно бегло представяне, но все пак стана ясно, че ситуацията е тежка, че бюджетът не е достатъчен, че има много несъбрани приходи.  А да се направи финансова ревизия, е най-важното нещо, защото тя ще извади на светло всички факти. Сега, след като вече има stamboliyski.tv  и вестник „Стамболийски Глас”, сигурен съм, че гражданите също ще могат да бъдат информирани за ситуацията с финансите.

– Къде виждате резерви в осигуряването на повече пари за общината?

– Резервите са в събираемостта на данъци, такси и наеми. Трябва да се потърсят и начини и за увеличаване на бюджета чрез Министерството на финансите, за да може община Стамболийски да се развива. Може да се наложи и преструктуриране на общината.

– Споменахте вече, че ще отворите общината за гражданите. Могат ли хората от петте населени места да разчитат, че ще се допитвате до тях, за да подредите задачите на кмета, и как ще става това?

– Отговора на този въпрос ще дадем още на 19 септември. Тогава ще създадем един граждански инициативен комитет, един клуб, в който свободно, без политически пристрастия, гражданите ще могат да дават своите мнения и предложения за бъдещето на община Стамболийски. Смятам, че ако във всяко населено място към кмета бъде създаден екип от граждани, без значение дали са безпартийни или симпатизират на дадена партия, но са активни хора, нещата ще тръгнат напред. Това ще е връзката с хората – с клубове по места.

– Мръсна кампания ли очаквате? Вече бяхте атакуван с позиви доста грубо.

– Наясно съм с мръсните кампании, защото бях атакуван по този начин още през 1995 г. Затова мисля, че кампанията срещу мен отпреди няколко дни върна община Стамболийски 20 години назад. Но за мен това е минало и не обръщам внимание на такива неща, гледам напред.

– Посочете основната причина хората да гласуват за вас.

– Живея в Стамболийски, работя в Стамболийски, творя в Стамболийски, семейството ми живее тук.  Фирмата ми е на входа на града и хората всеки ден виждат какво съм постигнал за тези 20 години. Ако всеки от тях си представи, че това, което е на входа на Стамболийски, може да се премести навътре в града като модел, ще преценят за какъв човек имат възможност да гласуват. Могат да решат дали са за промяна, дали искат общината да тръгне напред, дали ще е добре тя да изглежда както моята фабрика, която е едно европейско предприятие. Аз може би съм постигнал мечтаното от почти всеки човек, не американската мечта, но българската мечта съм реализирал. И сега отивам да постигна една мечта, която не е само моя, а на много хора – да заживеем в едно по-приятно и уютно градче. Можем да го направим и не трябва да пропускаме тази възможност. Ако хората преценят, да гласуват за мен. Ако не, има къде да се върна. На мен не ми е мираж луксозната лека кола, не са ми мираж комфортните офиси. За мен е важното хората да разберат, че искам заедно да отидем до там, където аз вече съм отишъл. Ако направим това, ще бъда много щастлив.