Разрухата продължава

Ето какво написа Мараджиев:

,,Една разходка в града и какво да видя? Всичко направено до тук се руши с дни. Човек, който не познавам ми каза: ,,Защо, господин Мараджиев си тровите нервите? Защо не си гледате внуците, оставете ги и се радвайте на глупостите, които правят!“Погледнах го учудено, поздравих го и си помислих. Кога ще се случи това? Никога! Аз съм роден в този град, моя син израсна в този град, внуците ми учат в този град и да стоя да си гледам сеира? Явно някои хора не ме познават! Виждате ли тези снимки? Харесват ли ви? Какъв живот кипеше до преди месец! Чадърите ги махат, те са монтирани със специална мрежа, която осигурява безопасността на жителите и на гостите на община Стамболийски при сняг, дъжд и вятър. Имахме прекрасна идея под чадърите да бъдат монтирани 360 броя LED светлини, като щеше да се получи прекрасна коледна украса. Палмите също се премахват, стъблата са анкеровани по начин, който да осигурява безопасността на гражданите. Стъблата и палмите също щяха да бъдат украсени с хиляди светлини, като градът щеше да се превърне в една зимна коледна приказка. Явно господин Неделев си мисли, че палмите са истински и могат да измръзнат през зимния период и ще ги прибере в складовете на ОП ,,БКС“. Ако имате въображение представете си какво коледно настроение щяхме да предадем на децата, гостите и жителите на община Стамболийски. Информационният център е затънал в листа, шадравана е изключен, а около него зеленясало. Видеостената не работи, мини- голфа също! Екопаркът стои безлюден. Сивота и мрак. Всичко построено от предишното управление да се унищожи. Защо? Защо не надграждаме? Парите ли са проблем всичко това да работи? Не! Иска се само една поддръжка. Хора, осъзнайте се, това не е мое. Всички тези придобивки не са на никой. Те са за жителите на тази община. Театрите ги няма вече, концертите също. Веднъж в месеца поне? Не! Това сме ние, ще рушим всичко направено до тук. В България има 265 общини. Такива действия няма никъде, ако продължаваме да се спускаме по тази пързалка нищо добро не ни чака и то се вижда вече. Да спрем злобата един срещу друг, да помислим за тези, които остават след нас, ако не се осъзнаем всички, които се мислим за големи политици, тежко и горко на нашата община!“