Йордан Алексиев: Трябва да възродим общината, да се издигнем като феникс от пепелта

Кандидатът на „Атака” за кмет на Стамболийски пред stamboliyski.tv

 – Защо искате да станете кмет на Стамболийски, г-н Алексиев?

– Защото искам да направя града и общината едно по-добро място за живеене. Идва един момент в живота, в който трябва да си зададеш въпроса: Във феодално общество ли живеем или в един модерен посткомунистически свят – някаква форма на демокрация? Ние, 30-40-годишните, сме родени тук и не сме преселници от някъде. Искаме да живеем добре тук, където сме родени. Крайно време е да сменим девиза „Една община – едно семейство”, защото от него не личи коя е „фамилията” на семейството, а то е и ясно за всички. Предлагам да сложим нещо ново  – „Да възродим общината”, да се издигнем като феникс от пепелта. Нашият регион даваше толкова много работа, а сега хората пътуват на километри да работят за някой друг. Възраждане – духовно – не само читалищата са средища на култура, има и сдружения с нестопански цели – кръжоци, школи, литературни клубове, училища, които трябва да се подпомагат и посещават, за да израстват и формират интелигентни, ангажирани и креативни личности, защото не може прости и агресивно посредствени хора да ни управляват. Инвестирайки в духовността,  инвестираш в другите – не за утре, а за вдругиден, а материалното или индустриалното е да задържим хората тук, а и други да дойдат да се заселят тук (на едно дърво, колкото му са високи клоните,  толкова трябва да му е и кореновата система).

Имам силата на ума, имам силата на младостта, упоритостта да подредя нещата, които съм решил да направя, и търпението да ги осъществя.

– Кои са най-големите проблеми на общината според вас?

– Основните проблеми са липса на вътрешнообщински транспорт, неизползване на топографските предимства на района ни за привличане на инвеститори, недобра работа по европроекти, почти никакво включване на млади хора с висок ценз в работата на общината, канализационна система, което е голям дискомфорт за жителите без такава, произволите и недопустими нива на шум от махалите с ромско население, лошата данъчна политика и т. н.

– Кое е първото нещо, което ще промените в работата на администрацията, ако победите на изборите?

– Добра комуникация, създаване на звено за работа с еврофондове и привличане на средства, работа на едно гише, приемният ден на кмета е всеки ден.

– Ще има ли уволнения и кадрови промени в общината и какви?

– Няма „свещени крави” – професионалистите остават, незаинтересованите и роднини без квалификация да си запазят час в бюрото по труда. Хората, с които искам да работя, са надпартийни и професионалисти.

– Наясно ли сте с финансовото състояние на община Стамболийски и ще направите ли пълна ревизия, ако станете кмет?

– Положението не е никак розово, проблем е дори да се отпуснат 5000 лв. за зазимяването на строящата се голяма църква в Стамболийски, да се отпуснат 5000 лв. за пазар в Куртово Конаре, 5000 лв. например за ремонт на здравни заведения и ред други. Но в същото време има начини и пролуки от общинската фирма БКС да се източат безчет средства, с които явно някой се облагодетелства. Или вследствие на голямо его и недалновидни решения общината да е в един омагьосан кръг от разпродажби, естествено на безценица, на собствените й активи – имоти, и влизане в постоянни финансови искове от това, че сме погазили или неизпълнили съдебни решения, и ще плащаме неустойки и лихви вечно.

– Къде виждате резерви в осигуряването на повече пари за общината?

– С отстраняване на много от проблемите в общината биха се появили и резерви, тъй като ще се развърти и раздвижи икономиката.

– Могат ли хората от 5-те населени места да разчитат, че ще се допитвате до тях, за да подредите задачите на кмета?

– Естествено, избират човек, посветил се на тях – не камък. То това е същността на призванието да си кмет.

– Посочете основната причина хората да гласуват за Вас.

– В днешно време политиката е по-скоро бизнес, в който винаги е възможна корупция, в много случаи обслужва лични интереси, аз съм наясно с тази същност. Мръсното се съдържа в недопустимия двоен стандарт, нарушаване на закона, безнаказано за едни и работещ за други. Това, което аз искам, а предполагам е важно и за голяма част от интелигентното и здравомислещо българско общество, е да се постигне прозрачност, а от тук и поемане на лична отговорност от управляващите. Моята позиция категорично е да работим по един честен и доблестен начин, абстрахирам се от наложеното „пошло” ниво в последните години.

Аз съм най-обикновен човек като Вас. Изхождам от позицията на млад кандидат, човек в активна възраст и като всички млади хора в България имам нужда от условия да реализираме живота си.

Реших да се занимавам с политика в момента, в който разбрах, че не харесвам да бъда манипулиран от властимащите, не желаех да оставам безучастен и да потъвам в заблудите, инсценирани от шепа безскрупулни хора. Във времето се убедих, че „една птичка пролет не прави”. Изминаха години на подготовка и впоследствие към идеите ми се присъединиха съмишленици. Необходимо е самообладание, търпение, за да останеш активен в днешната политическа обстановка. Постоянство, ако не проявиш упорство, постоянство, то не си изпитал предела на волята си. Активно, целенасочено действие срещу пасивното говорене и пасивно понасяне на действителността, това е, към което се стремя.

Факт е, че в управленческите структури попадат хора без особени морални качества, обсебени от лични амбиции, без поглед върху перспективи, благоприятстващи развитие на обществото, това от своя страна е добра почва за всякакви негативи. Корупция, подкупност, всичко това омаловажава развитието на човека като избирател и част от обществото, толерират се хора, изпълнители, без своя позиция обществена или политическа, превръщайки ги в оръжие за спекулация с власт. Но какво от това – хората не се интересуват, те не искат да знаят – човешко право е да живеем достойно, не е достатъчно да се грижиш и да влагаш всички сили в това да осигуриш прехраната си, това е минимумът. И аз можеше да съм такъв, това е първопричината, искам достоен живот за себе си и за обществото, но политиката в държавата ни отнема и това.

Нима хората не са наясно как се става политик – че се правят пиршества по махалите и се купува циганският вот от сега действащи, а и някои бъдещи политици. Досега кметският стол се поддържаше и крепеше дълги мандати за това, че се поемаха обещания към циганите да не се бутат незаконните им къщи, да бъдат толерирани и да не бъдат притискани от нито една фирма, било ВиК или Енергоснабдяване, да не бъдат притеснявани и от полицията, когато вдигат шум. Просто един покров, а тепърва партии, които искат да влизат в политиката – местното самоуправление  – правят банкети, купуват вота (нима обществото не е наясно с това, нима гласуват доверие на такива хора само и само да получат поредните 50 лв. от мандат на мандат, нима не е ясно къде е купеният вот – не виждате ли резултатите, не става ли ясно, не ви ли предлагат и на вас по 50 лв. по улици и заведения, а тези, които ги взимате – къде ви е културата, къде ви е образоваността, къде ви е желанието и ентусиазмът, самочувствието, достойнството, себеуважението – а човек, като няма такова, няма и уважение към хората до себе си). Но такива сме, просто ТАКИВА СМЕ. Двете неща, които трудно ще се променят в нашият манталитет, са: първо, гражданите да не си изхвърлят строителните отпадъци в контейнерите за битова смет или до тях и някой там – в общината да си ги събира както иска; и второ, лесното поддаване на манипулацията „за 50 лв.  гласувай за мен” или за надуваеми балончета и за здрависване по пазара или улицата към пазара. Sorry, но е така – ТОВА СА. Ще бъда искрен и за друго – виждайки и разбирайки кой кой е и как се позиционира в пространството, бях взел решение да сваля всички снимково-информационни бюлетини (плакати), които съм осигурил за кампанията си като кандидат- кмет, защото не искам да участвам с тези хора в бъдещите им пазарлъци към кмета, извивания на ръце, слагания и продавания – не искам да присъствам в една зала с такива хора, не искам да участвам в една кампания с такива хора, но участието ми е с цел да противодействам на тях и прийомите им. Защото 13-ката – като номер на бюлетината на „Атака” е фатална, но ще бъде фатална за пошлите им практики. 4 години съм против за оставяне на вратички за лични облаги. Съжалявам – положението е плачевно, обществото боледува, обществото е проядено, обществото трябва да се изправи на крака. Но това ще отнеме дълги години.

Затова и основната причина хората да гласуват за мен е, че излизам с добре подготвен екип от хора в изборния месец. Те не са политици, няма и да станат такива, те са хора с професии и морал, но те заявяват: „Ето, ние сме в тази община, животът ни е структуриран тук и най-вероятно ще протече на това място. Искаме промяна, искаме стандарт и финес на живот, искаме забавления, искаме да се чустваме нормални и достойни хора.” Легитимираме се определен брой личности – може и 100 да се съберем, но няма да кажем: „Щом не си с нас,  значи ни пречиш в бесните политически амбиции”, няма и да агитираме трескаво. Каквото е вашето желание, защото ние сме едни от вас и искаме да живеем с морал, вяра, зачитане на законите и християнските ценности – смирение и човещина.